Сгради в София, които са свързани с науката
Искам да ви покажа красотата на някои софийски сгради, които са дом на науката и образованието.
Ще започна разбира се със Софийския университет - най-старото и най-голямо висше училище в България. Централната част на сградата на СУ на стойност 6 млн. златни лева е построена с дарение на братята Евлоги и Христо Георгиеви, чиито скулптури красят нейната фасада. Първият ректор на Софийския университет е акад. Александър Теодоров-Балан.
През 1906 г. е проведен международен конкурс за сграда на Университета, спечелен от френския архитект Анри Бреасон. Ефорията по завещанието на братята Евлогий и Христо Георгиеви възлага на арх. Йордан Миланов да преработи проекта на Бреасон, независимо от несъгласието на университетските власти и на самия архитект Бреасон. На 30 юни 1924 г. основният камък на Ректората е положен западно от мястото на стария Моллов хан.
От лявата и дясната страна на парадното стълбище са поставени двете седящи бронзови фигури на дарителите на Университета – братята Евлогий и Христо Георгиеви от Карлово. Автор на скулптурите и на украсата на фасадите е Кирил Шиваров. Интериорът е в духа на възприетия бароков стил, но още по-изразителен и пищен. Видът на централното стълбище е в синхрон с теракотната мозайка на пода (от Чехословакия), с мраморните облицовки (от Италия), с пъстроцветните стъклописи на витражите (проф.И.Пенков, България и Ф. Майер, Мюнхен). Разрушените от бомбардировките през 1943–1944 г. стъклописи са възстановени от проф. Дечко Узунов (1983). Образите на светите братя Кирил и Методий, на св. Климент Охридски, отец Паисий, на княз Борис I и цар Симеон допълват в единна колоритна хармония архитектурната среда. Сградата и днес е една от най-красивите в София.
Тържественото освещаване се извършва на 16 декември 1934 г., когато представителят на Ефорията, министърът на просветата, проф. Янаки Моллов предава ключовете от сградата на Ректора на Университета проф. Васил Моллов. На 6 февруари 1935 г. Академичният съвет приема да се постави на централната университетска сграда надписът “Св. Климент Охридски”.
Сегашната сграда на Българската академия на науките (БАН) е строена през
1926-29 г. по проект на архитектурното бюро на арх. Йордан Йорданов и
арх. Сава Овчаров. Архитект Йордан Йорданов чертае проектите си в духа
на течението “осъвременен романтизъм”, така че тя да свърже хармонично
старото и новото крило на БАН и да отговаря на общия дух и стил на
архитектурната композиция, в която се включва и зданието на Народното
събрание. По време на строежа на сградата средствата не достигат и за да
бъде довършена сградата, 22-ма от членовете на БАН теглят лични кредити
от БНБ в размер на 3 млн. лв.
Главният вход към площада е акцентиран от
скулптурна група със символите на науката и изкуството, създадена от
скулптора Кирил Шиваров.
Национална художествена академия
Още през 1864 г. Николай Павлович
предлага да се създаде българско рисувално училище по подобие на
съществуващите тогава академии в Западна Европа. След Освобождението Константин Величков, Иван Мърквичка, Антон Митов и д-р Иван Шишманов подготвят и внасят законопроект за създаването му и на 14 октомври 1896 в София е открито Държавно рисувално училище (популярно като Рисувалното училище). Първите преподаватели в него са Иван Мърквичка – преподавател по живопис и директор на училището, Антон Митов.
Занятията се провеждат в частни квартири – наети са стаи на улиците
„Шести Септември” и „Аксаков”, след това на „Оборище” и „Сан Стефано”.
Сградата на училището на улица „Шипка“ 1 е завършена през 1907 година по проект на руския архитект Александър Смирнов.
 |
| Сградата Националната художествена академия и срещу нея сградата на Софийският университет. |
Народната библиотека "Кирил и Методий"
Идеята за създаването на национална библиотека е на софийския учител
Михаил Буботинов. Веднага след Освобождението през декември 1878 г. той
предлага да се свика комисия за учредяването с председател Марин Дринов,
който в рамките на Временното руско управление на България завежда
отдела за народното просвещение и духовните дела. На 17 юни 1879 г. вече
има държавно учреждение с името Българска народна библиотека. Писателят
Константин Величков, който тогава е бил политик в Народната партия,
създава закон, задължаващ всички издателства и печатници да предоставят
безплатни екземпляри на библиотеката. Правилото е един екземпляр да се
ползва от читателите и един да остава неприкосновен в архива. Другите се
разпращат по регионалните библиотеки. По време на Втората световна
война обаче бомба пада в тогавашната сграда на институцията. Няколко години по-рано е обявен международен конкурс за проект за нова
сграда и втора награда спечелват арх. Иван Васильов и арх. Цолов.
Ателието им в София е едно от най-известните през 1940-те години. Първа награда в конкурса не е била
присъдена и строежът по обявения за най-добър проект започва през 1939
г. Постройката е предназначена за 1 млн. тома книги и 100 служители,
като е предвидено и разширение, ако средствата го позволяват.
По време на Втората световна война обаче строежът е замразен и след края
й, когато България е принудена да плаща репарации, няма пари да се
продължи. В градинката са разположени три дървени бараки, в които са
съхранявани книгите.
Официалното откриване на сградата е на 16 декември 1953 г. Завършването й
отнема 14 години и до този момент основен ремонт не е правен. Като архитектура сградата е уникална, тъй като е първата в България,
специално проектирана за функцията, която изпълнява и до днес. Фасадата е
дело на украинския скулптор Михайло Парашчук. Постройката разполага с
14 500 кв. м площ, като повече от 4700 кв. м се заемат от осеметажното
книгохранилище, а останалите са отделени за читални. Интересен елемент в
сградата е оберлихтът - архитектурно решение, при което естествената дневна светлина навлиза в помещението през прозорци, разположени на тавана. Той обхваща по-големите читални и каталога, който е
разположен в централното фоайе.
Тук е създадена и първата лаборатория за реставрация на хартия и книги и
благодарение на нея са запазени много документи не само от времето на
Възраждането. В нея работят около 7-8 човека – физици, химици и биолози,
занимаващи се с почистване и укрепване на страниците.
В наши дни дигитализирането позволява материалите да се сканират и чрез
сайта на библиотеката да бъдат част от Европейската библиотека. По това
се работи от две години, но все още не е сканирано всичко във фонда.
Особено важна е периодиката от 1920-те докъм 1950-те години, защото
тогава за състава на печатарското мастило се е използвало повече желязо,
което с времето се окислява, пробива хартията и фактически на мястото
на буквата остава само дупка.
Най-старият кирилски ръкопис в библиотеката е от XI век – страници
от Енинския апостол, който е открит случайно в храма „Света Параскева” в
село Енина при реставрация в края на 1960-те години. За да спасят
книгата от погромите по това време в Османската империя, монасите са я
скрили под керемидите на покрива. И по някаква случайност се е запазила,
но от хоросана и дъждовете през годините пергаментът е попил варовика и
влагата и при откриването си книгата е приличала на тухла.
Реставраторите успяват да спасят около 10 страници и сега те се вадят в
изключително редки случаи.
Сградата на биологически факултет към Софийския университет.
Коментари
Публикуване на коментар