2. Парк Врана

Парк „Врана“ е създаден под влиянието на европейските пейзажни паркове.

В продължение на повече от 40 години създателите на парка успяват да изградят един великолепен парков ансамбъл. За целта като „строителен материал“ използват декоративната растителност.

Впечатляващо е голямото разнообразие от 821 дървесни, храстови и тревисти вида от 118 семейства и 435 рода на територия по-малка от 100 ха.

Всичко това определя високата му художествена стойност като едно от първите произведения на парковото изкуство в България.

Паркът „Врана“ е значителна творба на пейзажното парково изкуство, създадена в България през първата половина на XX век. По своите художествени качества той не отстъпва на известните пейзажни паркове, създадени в Европа през XIX век. Представлявал е състав на част на имение с площ 140 ха, принадлежащо на българските царе Фердинанд I и Борис III.

Към изграждането на парка „Врана“ се пристъпва през 1900 г, 22 години след освобождението на България от турско иго. Неговото създаване се осъществява в обстановка, когато отечественото градинско-парково изкуство е било в самото начало на своето развитие.

Голямо количество фиданки и семена на цветя са се доставяли в парка от всички континенти. Ето защо паркът „Врана“ разполага досега с разнообразен асортимент на растителни видове.

Местността, където започва да се изгражда паркът „Врана“, представлявала обезлесена през турско време гола равнина. Само река Искър, протичаща наблизо, е оживявала в някаква степен околния монотонен пейзаж.

Паркът „Врана“ е бил предназначен за царското семейство като извънградска лятна резиденция. Това обстоятелство е предопределило в известна степен неговия интимно-пейзажен характер: в него на дървесните масиви и дървесните групи, цветните поляни, алпинеуми, езера, алеи и пътеки се придават форми близки до природните, което е било свойствено на по-голямата част от европейските пеизажни паркове в миналото.

В създаването на парка „Врана“ са взели участие градинари, чиито имена не са фигурирали в списъците на известните паркостроители-пейзажисти в Европа, като например Кент – в Англия, Пюклер в Германия, Гонзаго в Русия и други.

„Езерото с лилиите“

През първият етап от изграждането на парка на неговата територия съществували две езера – „Езерото с водоплаващите птици“ и „Езерото с лотосите“, построено от австриеца Хофман в югозападната част на парка през 1905–1906 г.

През вторият етап езерото с водоплаващите птици (лебеди, черни лебеди, диви патици) е пресушено.

Княз Фердинанд внася много екзотична растителност, като преобладаващи са алпийските и водните цветя. Особено внимание се обръща към лилиите, отглеждани от Хофман и В. Краус.

Най-много разнообразни видове лилии са засадени в езерото, създадено от чеха В. Краус (1909 г.), което получава наименованието „Езерото с лилиите“.

Голяма част от водните растения били доставени от Китай, Япония и Австралия, които с богатото разнообразие от цветове украсявали езерата и оранжериите.

Алпинеум „Даалем“

 През 1903 г. е построен първият алпинеум в парка от Йохан Келерер, специалист градинар и алпинист от Ботаническата градина в ДААЛЕМ, Германия. След време той бил наречен „сенчестия“, поради израстналите дървета, които го скривали в сянка и се наложило да бъдат засадени сенколюбиви растения.

Негово съвършено творение е алпинеума „Даалем“ (1911 г.), носещ името на Ботаническата градина в Германия. Разположен на южния бряг до езерото с лилиите. Внася се голям брой алпийска и водна растителност. Келерер разполага и селекционира високопланинска растителност от всички краища на Балканския полуостров с повече от 100 вида и разновидности.

Официална страница на парк Врана:  http://www.park-vrana.com

Видео разходка из парка:   http://www.park-vrana.com/видео-разходка-парк-врана/