1. Дворецът „Врана“

1. Дворецът „Врана“ (наричан през времето на социализма Враня) е царски дворец с парк в покрайнините на София, където Царското семейство е прекарвало по-голямата част от дните си.

Преди Освобождението на мястото на днешния дворец „Врана" се намирал чифликът на турския управител на София Осман паша. През 1879 г. хаджи Боне Петров – съратник на Васил Левски, първоначално го наема от наследниците на пашата, а впоследствие и откупува за 500 лири. Поради финансови затруднения го ипотекира пред БНБ, която го обявява на публичен търг. На търга се явяват двамата най-богати софийски банкери Ешкенази и Леви, както и д-р Никола Странски, придворен аптекар на Княз Фердинанд I. Той плаща за имота 56 000 златни лева. Само седмица по-късно Князът го откупува от него. Фердинанд I е известен със страстта си към орнитологията и решава да нарече чифлика на първата кацнала на покрива птица. Дворецът бил накацан от цяло ято врани, типични за Софийското поле тогава, така дворецът и паркът получават името „Врана".

Голяма част от имението Врана, както уникалният парк, създаден от Цар Фердинанд, така и стопанството са купувани на части в началото на ХХ век от Царя.

Имотът включва парк от 950 декара, стопанство от 1000 декара и две сгради, свързани с топла връзка, оформящи дворцовия комплекс. Първата е построена през 1904 г. като двуетажна ловна хижа, проектирана от австрийския архитект Вулф. Втората сграда – новия дворец, е построена между 1909 и 1912 г. Закупуването на терените за оформянето на парка и стопанството, както и за строителството на двете сгради е финансирано с лични средства на Цар Фердинанд, както по линия на годишната му Цивилна листа, която е заплатата на Монарха в качеството му на държавен глава, така и чрез вземането на личен заем в размер на 3 милиона златни франка от Руския император Николай II през 1911 – 12 г.

На мястото на съборената готварница на хаджи Боне Петров се изгражда двуетажна вила през 1906 г. по проект на арх. Фингов и представлява блестящо съчетание от изтънчен сецесионов прочит на богатата пловдивска барокова къща от XIX в. с модерната виенска декоративна система.

Строителството на двореца дава нов тласък при изграждането на парка. Проектът на двореца и контрола по неговото изграждане са дело на арх. Никола Лазаров (р. 1870 г., от Карлово), избран лично от Фердинанд. От архивните документи се вижда, че той е завършен в периода 1909–1912 г. и е свързан с топла връзка с вилата на Фердинанд.

В архитектурата на сградата може да се открие сложна историческа интерпретация на византийската, обогатена със силното влияние на възрожденската манастирска архитектура.

Мен лично ме впечатли простотата и изискаността на формите, без излишна претруфеност, каквато човек очаква при посещение на царски имот. 

Пред новия дворец бил оформен цветен партер с шевици от килимни цветя и  фонтан, като по този начин се образувало едно открито пространство, даващо възможност да се обхване двореца визуално от по-далечно разстояние.

След абдикацията на Цар Фердинанд I през 1918 г. дворецът става собственост на Цар Борис III, а след неговата смърт (28 август 1943 г.) – на Цар Симеон II. Главната сграда е бомбардирана от съюзниците през Втората световна война, но след това е възстановена. След референдума за премахване на монархията, организират от комунистите на 8 септември 1946 г., дворецът „Врана“ се ползва от представители на политическото и държавното ръководство на НРБългария. Там се настаняват Георги Димитров и Васил Коларов, а след това и Вълко Червенков.

След края на комунизма „Врана“ е върната, с единодушното решение на Конституционния съд от юни 1998 г., на Цар Симеон II и неговата сестра Мария Луиза Българска. През 1998 г. паркът е дарен от Цар Симеон II на Община София с условието да бъде отворен за всички български граждани, гости на столицата.

От 2011 г. по волята на Царското семейство, дворецът „Врана“ се стопанисва от Фонда за опазване на историческото наследство „Цар Борис и Царица Иоанна“, чиято цел е реставрирането на този исторически паметник в първоначалния му вид от 1909 – 1912 г. по запазените в ДА „Архиви“ планове на архитект Лазаров, създаването на отворен Научен институт с постоянна експозиция, архивен фонд и специализирана библиотека, посветена на историята на Българската царска династия. В двореца, в който ще се помещава бъдещия царски музей са изложени предмети, свързани предимно с живота на Цар Фердинанд, Цар Борис, както и целия период на изганието и живота на Царското семейство и на Цар Симеон.
Това че дворец Врана ще бъде отворен като музей, го прави вторият реституиран царски имот, който е отворен за посетители, първият е дворецът Царска Бистрица.

На мен лично ми се стори много красиво и приятно място за разходка в горещите летни дни. Бих го посетила отново.  

Неприятното е, че последния градски автобус тръгва от там в 16 ч., което е твърде рано за горещ летен ден. Разбира се за посетителите с автомобили работното време е до 17.30 ч.

С нетърпение очаквам самата сграда да отвори врати за посетителите.  Тъй като не е отворена все още входната такаса от 5 лв. ми се вижда завишена.

Виртуална разходка в парка може да се направи в:  google.com/maps/views/