Храм-паметникът „Свети Александър Невски“

Храм-паметникът „Свети Александър Невски“ 

Храм-паметникът „Свети Александър Невски“ е православен храм в София, който e катедрален храм на българския патриарх. Около катедралата се намира площад със същото име.
С площта си от 3170 m2, при построяването си храмът се превръща в първа по големина напълно завършена и действаща катедрала на Балканския полуостров.

Храмът е провъзгласен за патриаршеска катедрала през 1953 г., а през 1955 е обявен за паметник на културата с национално значение

Решението за „изграждане паметник за светлия подвиг на Освобождението, в който се сля кръвта на освободителите с кръвта на освободените“ е взето още през 1879 г. от Учредителното събрание в Търново (предложението прави Петко Каравелов. Основният камък е положен с изключителна тържественост на 3 март (19 февруари стар стил) 1882 г., четвъртата годишнина от подписването на Санстефанския договор. В основите на храма е вградена метална кутия, в която записани имената на членовете на правителството.

Храмът е по проект на руския архитект проф. Александър Померанцев (1848-1918), италиански възпитаник, с помощници руските архитекти Александър Смирнов (1861 - ?) и Александър Яковлев (1879-1951) и е издигнат на най-високото място по онова време в София - 552 м.н.в.
Храмът е осветен на 24 август 1924 г.

Прекрасните ажурни детайли по фасадата на цялата сграда впечаляват.
На западната фасада на височина 30 m е вградена мозаична икона на покровителя на храма Св. Александър Невски по проект на Антон Митов. 

Храмът е посветен на Александър Невски, известен с победата си над Тевтонския орден в битката на Чудското езеро, провъзгласен за светец от руската православна църква. Александър Невски е патрон на руския император Александър II и названието на храма е израз на благодарността на българите към Русия в лицето на императора. За кратко в периода между 1916 и 1920 г. храмът е преименуван на „Св. Св. Кирил и Методий“. Промяната на наименованието не се възприема трайно и през 1920 г. отново е върнато първоначалното име „Св. Александър Невски“.

 Храмът представлява внушителна петкорабна кръстокуполна базилика в неовизантийски стил с множество куполи, полукуполи и малки цилиндрични сводове и ясно изразен централен купол. По архитектурен стил принадлежи към т.нар. „руски северен ампир“.
Камбанарията на храма с кръста е висока 53 m и има 12 камбани, излети и донесени от Москва. Най-голямата тежи близо 12 тона, а най-малката – 10 kg, като общото тегло на всичките е 23 тона.

  В подземния етаж на храма се намира криптата. Първоначално тя била предназначена за гробница, но през 1965 г. е превърната в музей за средновековно и антично изкуство – филиал на Националната художествена галерия, където са експонирани едни от най-красивите български икони и стенописи от 12 – 19 век.

Мозаечна икона на св. Евдокия в люнета над южните западни врати

  Най-забележителната външна характеристика на храма са позлатените му куполи. Покривният пласт е изработен от асфалтова мушама и медна ламарина и има площ от около 4 000 m². Позлатеният участък на куполите е 700 m2, като общото тегло на златото е 8,35 kg, но слоят е много тънък, което налага да бъде реставриран през определени периоди от време. Последната реставрация на позлатата е през 2001 г. и е извършена от български специалисти.

  Фасадата е облицована с бял врачански камък и целият храм е опасан с гранитен цокъл с височина 1,40 m.

Богатата вътрешна украса е изработена от оникс, алабастър и пъстроцветни мрамори от бразилски, 

марокански, италиански и немсски произход, индийски алабастър и др. 

 Всички елементи от мраморната пластика са майсторски изработени и 

прецизно монтирани под ръководството 

на арх. Яковлев.

Подът на храма също е покрит с разноцветни италиански мрамори във вид на мозайки. Освен тях Яковлев е проектирал и орнаментните на мозаичните декоративни украси по стените. Орнаменталната мраморна резба е изработвана под ръководството на проф. Василий Перминов. Бояджийската работа е ръководил австрийският майстор Лестер. Металната пластика на вратите е изработена в Мюнхен, а мозайките са доставени от Венеция.

Осветителните тела са в стил неоампир. Централният полилей тежи 2 500 kg, окачен е на 27 m височина и е украсен с висулки (стъклени сълзи) от йенско стъкло.

В централния олтар (престол) се издига балдахин с четири основни колони, арки, 32 куполни колонки и капители, всички изработени от червен и зелен бразилски оникс и алабастър, а куполът е от мозайка. Архиерейският трон, царският трон и амвонът също са изработени от ценни мрамори с инкрустации.

Целият централен иконостас е изработен от разноцветни мрамори и се слива с двете предни ониксови колони на олтарния балдахин. Долната част на иконостаса (4 m) е от бяло-жълт мрамор (Джиало ди Сиена[ с 9 отвора за иконостасни икони, поставени върху колонки от зелен италиански мрамор (Верде ди маре), а горната му част (2 метра) е от светлочервен мрамор (Чиполино ди Сиена) с десет по-малки отвора (също за иконостасни икони). Иконостасът е украсен също с барелефи и корнизи.

По оформлението си двата странични иконостаса представляват повторение на централния иконостас в по-малък размер.

Вътрешността на храма е украсена с икони и стенописи. От иконите 82 са маслени икони върху платно.

Южен кораб

Южният иконостас съдържа 17 художествени изображения от проф. Антон Митов. Най-силно привлича вниманието иконата на св. цар Борис I, представен в парадни царски одежди, патрон на иконостаса. На вратата на иконостаса е иконата на Св. Иван Рилски.

От стенописите в южния кораб интересна е „Сватбата в Кана Галилейска“ на Болотнов в аркираната ниша на южната стена. Срещу южния вход е изобразено „Отсичането на главата на Йоан Кръстител“ с автор Иван Мърквичка.

Централен кораб

В полукупола над олтара са изобразени „Богоявление", „Рождество Христово" и „Кръщение на Исус Христос" от Кисельов.

Всички икони на централния иконостас са изрисувани от бележити художници, от които най-силно се открояват двете централни икони – Христос и Богородица – от Виктор Васнецов. Вляво от Богородица е иконата на Александър Невски от проф. В. Савинский. Вдясно от Христос са „Йоан Кръстител", „Архидякон Стефан" и „Св. Тома" от италианеца Бруни (1856 – 1935).

Високо около централния купол се вижда пръстен от изписани с бронз църковнославянски букви – изписана е цялата молитва „Отче наш" на църковнославянски език. Под самия купол е изографисан един от най-импозантните стенописи – „Бог Саваот" от Мясоедов. Художникът е рисувал върху дървено скеле и по математически разчертана схема. Едва след привършване на работата и сваляне на скелето той е могъл да види цялостно своята творба, която има внушителни размери – лицето е с диаметър 2 m, ръката е дълга 4,60 m, общата площ на фреската е 850 m2.

На арките, свързващи централния купол с хора (хоровата естрада), са изобразени „Бягството на Светото семейство от Йерусалим в Египет" и „Голгота" от Розентал. Над хòра е стенописът „Страшният съд" от Кисельов.

Северен кораб

Иконите в северния иконостас са на Исус, Богородица и Кирил и Методий и са изработени от Иван Мърквичка. Той е автор и на стенописа на северната стена в арката „Исус на 12 години в храма сред книжниците и фарисеите“. Общият тон тук е по-ярък в сравнение с останалите художествени произведения с маслени бои на другите места.

На северната стена на кораба под свода е изобразена „Проповед на Галилейското море“ на Мясоедов, а срещу нея – „Изхранването на 5000 души с пет хляба и две риби“, пак от него.

В преддверието на кораба върху южната стена е изписано „Посичането на патриарх Евтимий“ от Антон Митов.

Строители на храма

В изграждането на храма са взели участие специалисти от шест различни националности: българи, руснаци, немци, австрийци, чехи и италианци – специалисти, архитекти, художници и каменоделци. След завършването на църквата през 1912 г. с украсата и изографисването на интериора на храма се заемат 32 руски, 16 български и 1 чешки художник.

Оформянето на храма започва с облицоването му с бял врачански камък, започнато от италиански каменоделци. След обявена стачка от страна на италианците, облицоването е продължено от български работници начело със скулптора Георги Киселинчев, а архитект Яковлев прави детайлите. Скулпторът Вилем Глос изработва гипсови модели на фасадите, корнизите, капителите и базите.

Стенописите са рисувани под ръководството на проф. А. Кисельов, който е определял също така приготвянето на темперните бои. В изработването на стенописите участват руските художници: проф. Пьотър Мясоедов (който е определял също така общия тон на стенописите), Виктор Васнецов, Дмитрий Киплик, С. Шелковой, проф. Алексей Корин, проф. М. Судоковский, Александър Вахрамеев, Василий Болотнов, Николай Бруни, Н. Розанов, Иван Дроздов, Михаил Авилов, проф. Василий Савински, Владимир Кузнецов, И. Ланской, проф. В. Перминов, Н. Родзянко.

Имената на българските художници са: проф. Иван Мърквичка, проф. Антон Митов, Георги Желязков, проф. Стефан Иванов, Асен Белковски, Никола Маринов, Никола Петров, Христо Берберов, проф. Петко Тавлиев, Август Розентал, проф. Цено Тодоров, Васил Димов, арх. Петко Момчилов и други. Арх. Йордан Миланов (1867 – 1932 г.) взема активно участие в изграждането на храма като член (1896 – 1912), а после и председател на Постоянната строителна комисия.

В интериорното оформление на храма участват българските декоратори проф. Харалампи Тачев и Борис Михайлов. Проф. Петко Клисуров, проф. Цено Тодоров, Никола Петров са автори на мозаичните образи на Христос, Петър и Павел в перистила на главния вход. Проф. Стефан Иванов е автор на мозайките вляво от вратите с редица образи на светци, Вяра, Надежда, Любов и Седмочислениците – вдясно. Христо Берберов, Васил Димов, проф. Стефан Иванов, Никола Маринов, Асен Белковски, Август Розентал са автори на мозайките с образи на български светци в тимпаните (люнетите) на външните врати.

Помощници са били и много други руски и български художници, някои от които тогава още студенти: Н. Кондратиев, Ф. Морозов, Ал. Алфонс Жаба, Н. Костов, Дончо Занков, Йордан Пиндиков, Петър Кантемиров, Константин Щъркелов, Владимир Лазаров, П. Кръстев, Георги Цанев, Цв. Маринова, Р. Топалова, П. Тачева, проф. Марко Марков.

Информацията е от Уикипедия.

Как е изглеждал площада пред храма през годините можете да видите тук:

http://stara-sofia.com/plnevski.html